ЗА̀МЕТ1 м. Диал. Място за добитък, оградено от тръни или клони; кошара, сая2, търло. Чудна гора сосекоа, чуден замет направиа, чудни овци докараа. Т. Панчев, РБЯд, 125.

ЗА̀МЕТ2 м. Диал. Част от нива, която се оре със замятане на браздите на една страна. Баща ми разпрегна колата под дебелия бряст в Милчов лъч, сне плуга и като погледна слънцето, очерта с дълбоки бразди първия замет. Ст. Даскалов, БП, 86. Пешо духна на ръцете си, разтърка ги да се затоплят и хвана студените капистри, за да забраздят замета. П. Велков, СДН, 159-160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)