ЗАМÈШВАМ, -аш, несв.; замèша, -иш, мин. св. -их и замèшам, -аш, св., прех. Диал. Замесвам2; замешам1, замисам. От думите на стареца той разбра, че в отърваването Невенкино е замешано и трето лице. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 33. замешвам се, замеша се, замешам се страд.
ЗАМÈШВАМ СЕ несв.; замèшам се св., непрех. Диал. Замесвам се. Тогай си овца продума / и се на цара помоли: / – Молим се, царо, кляним се, / а да ми простиш ягнето! / Прости го, царо, на мене / и я бачия да видим, / сачмало да си поводим, / със дружки да се замешам! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 341.