ЗАМЍВАМ1, -аш, несв.; замѝя, -ѝеш, мин. св. замѝх, прич. мин. страд. замѝт, св., прех. Започвам да мия. Като гледам този „Москвич“ баш под прозореца ни, че копривница ме хваща. Пък като го замият, като го заобливат с вода, и цялата влага в нашата стая. Тарас, СГ, 104-105. Послуша го бре Гина девокя, / та ми слезна на калена чешма, / та ми зами това бело лице. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 5. замивам се, замия се страд. и възвр.
ЗАМЍВАМ2, -аш, несв.; замѝя, -ѝеш, мин. св. замѝх, прич. мин. страд. замѝт, св., прех. Разг. Измивам набързо, не много старателно. Замих плодовете на чешмата. Δ Замих с вода стълбите. замивам се, замия се страд. и възвр. Замивам се с хладка вода.