ЗАМИЖА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от замижавам2; зажумяване. Заведоха ги да присъствуват на един разстрел. Чу се команда, екна залп и – когато, след замижаването, Тодор отвори очи, на коловете бяха увиснали и трепереха три простреляни тела. Г. Караславов, Т, 50.