ЗАМИНА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заминавам. – Аз имам една молба: попитай другарите съгласни ли са преди моето заминаване да овършеем снопите на бедните войнишки семейства? Ст. Мокрев, ЗИ, 216. Отобусът, готов за заминаване към Широка лъка, бучеше вече долу пред хотела. Д. Калфов, КР, 80. Заминаването на българските студенти от Цариград произведе също такъв шум, както пристигането им. БД, 1909, бр. 3, 3.