ЗАМЍНВАМ, -аш, несв. (остар.); замѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Заминавам; заминувам. Който дойдеше веднъж, втори път не заминваше дюгеня. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 399. Един ден Драган, като беше в една голяма гора, видя да заминва йедна кошута, бяла като сняг. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 97. – Облаците заминват покрай нас като нашата скръб... Е. Мутева, РБЦ (превод), 64. заминвам се, замина се страд.
ЗАМЍНВАМ СЕ несв.; замѝна се св., непрех. Остар. и диал. Заминавам се; заминувам се.
ЗАМЍНВАМ СИ несв. (остар.); замѝна си св., непрех. Заминавам си; заминувам си.