ЗАМИНУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от заминувам2; заминаване. Бай Ганьо бе поканен да поживее до заминуването си от Дрезден в дома на американците. Ал. Константинов, БГ, 21. Ясната месечина грееше и заминуваше на запад с всичките звезди, а с нейното заминуване и сенките се въртяха и обикаляха дърветата и зданията все по към изток и към изток. Ц. Гинчев, ГК, 249. Заптиета имаха човеколюбието да ги [жените] оставят да приближат и да разговарят с нас до заминуването на трена. К. Величков, ПССъч. I, 126.