ЗАМИРЍСВАМ1, -аш, несв.; замирѝша, -еш, мин. св. замирѝсах, св., прех. Започвам да мириша1, да душа нещо. Замирисах букета с розите. Δ Кучето възбудено замириса следите.
ЗАМИРЍСВАМ2, -аш, несв.; замирѝша, -еш, мин. св. замирѝсах, св., непрех. Започвам да мириша2, да изпускам някаква миризма, дъх. Ще замиришат с благоуханието си теменугите, скрити в храстите, около плетищата и дуварите. К. Калчев, ПИЖ, 33. – Първите дни гостите миришат на здравец, а после замирисват на бъз – казваше снахата. Д. Кисьов, Щ, 132. Настъпили бяха големите летни горещини. Нивите замирисаха на хляб, побеляха. Ил. Волен, МДС, 95.
ЗАМИРЍСВАМ3, -аш, несв.; замирѝша, -еш, мин. св. замирѝсах, св., непрех. 1. С предл. на. Изпълвам се с мирис, с дъх на нещо. Започнаха белянките. Селото замириса на варена царевица и варени тикви. Н. Каралиева, Н, 155. Цялата къща замириса на тамян и босилек. К. Петканова, ЗлЗ, 270. Цялата чаршия замириса на стари кожи, на гнили конци и на развалена вакса. Ст. Чилингиров, ХНН, 168. Но ето – всичко се събра, / тук всички надошли са. / На росен здравец, на гора / площада замириса. Т. Харманджиев, П, 101.
2. Безл. замирисва, замирише. С предл. на. Усеща се миризмата, дъхът на нещо. Сутрин падаше бисерна, студена роса, към пладне напичаше октомврийското слънце, замирисваше на окапала шума. Ем. Станев, ЯГ, 33. В неделните дни стаята се изпълваше с хора; идваха близките на болните. Замирисваше на зюмбюли и на лимони, веселата глъч едва се побираше в стаята. Ив. Венков, ХКН, 98. Като светулки светнаха запалени цигари, замириса на тютюнев дим и някой кихна. Кр. Григоров, Н, 26. Замириса на месо и на кръв. Ст. Загорчинов, ДП, 33.
3. Безл. Прен. Разг. Усеща се, предчувства се приближаването на нещо или се долавят признаците, проявите на нещо. Започнахме да печем тикви и царевични мамули. Замириса на есен. К. Калчев, ПИЖ, 73. – Наистина не е, да речеш, жената на министър или пък самият министър, но дявол да го вземе, все пак замириса на нещо министерско вкъщи, а?... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 350. Небето бързо потъмня от черни облаци, замириса на дъжд. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 42.
4. Прен. Разг. За деяние, обикн. престъпно – не оставам скрит, незабелязан, в тайна. Метьо дал на някакъв чиновник подкуп. Но работата замирисала. Подир следствието дошъл съдът. Ст. Сивриев, ЗСБ, 113-114.
5. Диал. Обикн. в съчет. с не. Наобикалям, отбивам се някъде; наминавам. Матейчо побърза да насочи разговора към затвора, защото беше сигурен, че никой от сътрапезниците му не бе замирисвал натам. В. Нешков, Н, 275-276. А в кръчмата учителят да влезе не, но и да замирише наоколо ѝ, не е допростено. Ил. Блъсков, ДБ, 3.
ЗАМИРЍСВА МИ несв.; замирѝше ми св., непрех. С предл. на. 1. Усещам, възприемам с обонянието си миризмата, дъха на нещо. – Пълна ми е душата! Замириса ми на ръж. Н. Хайтов, ШГ, 45. Върна се с шарена бъклица и я подаде на Богдана. Дигна я към устните си, но замириса му на вино и не пи. К. Петканов, Х, 203. Когато ходите по улицата и ви замирише на вино, недейте гледа от коя кръчма иде миризмата. Хр. Смирненски, Съч. III, 8. – Чини ми се, че ще оздравея, щом дъхна балкански хладец и ми замирише на здравец. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 60-61.
2. Прен. Усещам, предчувствам приближаването на нещо или долавям признаците, проявите на нещо. Юрдан искаше да повярва и не можеше. Замириса му на вършитба, на беленица. Г. Караславов, СИ, 294. Кривите раци прекарваха цялата зима по дупките в брега или под големите камъни. Но щом им замиришеше на пролет, те излизаха навън. Д. Фучев, Пл, 1969, кн. 23, 5. На умирачка ли му замириса, старост ли го промени, ама почна да пилее пари за щяло и нещяло. Чудомир, Избр. пр, 102. Аз се почувствах сякаш в една своя, родна атмосфера, замириса ми на България при тия дюкенчета с кепенци. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 116.
◊ Замирисва / замирише на барут. Разг. Явяват се признаци за близка война, бунт. Бае Иван беше от ония хора, които са срещат твърде много из България и които са бунтовници само дотогава, докато не е замирисало на барут. З. Стоянов, ЗБВ II, 16.