ЗАМИРЯ̀ВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от замирявам и от замирявам се. Там [на събора] всичко отиваше на замиряване между Рим и Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)