ЗАМЍТАМ1, -аш, несв.; заметà, -èш, мин. св. замèтох, прич. мин. св. деят. замèл, св., прех. Започвам да мета. От зори съм замела двора – помитане няма. замитам се, замета се страд.
ЗАМЍТАМ2, -аш, несв.; заметà, -èш, мин. св. замèтох, прич. мин. св. деят. замèл, св., прех. 1. Разг. С метене откарвам настрана събраната смет. Не е добре, когато се мете да се замита към вратата, а трябва да се мете от вратата навътре, за да се вкара берекета вкъщи. СбНУ VI, 89.
2. Мета леко, отгоре-отгоре, набързо; премитам. Всяка сутрин замитам набързо плочника от нападалата шума. Δ Замитам стаята и тръгвам. // За дълга дреха – като се влача, докосвам с долния край нещо (обикн. под, път, земя и под.). Ефтим вървеше по средата. Гледаше подир жените, които притичваха покрай него, като вдигаха полите си, за да не замитат снега. А. Гуляшки, МТС, 304.
3. Прен. За вятър, виелица, вихрушка и под. – отнасям сняг, прах и др. от едно място на друго. Валеше ситен гъст сняг, виелицата го замиташе и трупаше до зидовете и плетищата, лепеше го по прозорците на къщите. Ем. Манов, ДСР, 314. Тази година дори и Малък Сечко се е отказал от своите древни права да властвува по деретата и баирите, да замита пътищата и да вледенява хората. Н. Стефанова, РП, 127.
4. С метене заличавам оставени следи върху сняг, път и под. Един момък снощи ми казваше, че биваците се менят често и никакви следи не бива да остават: дори малко да спрехме, последният в колоната замиташе с вършина. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 36. – Вървя си аз по пътеката и изведнъж гледам големи стъпки. От мечка!... Вървяла тя, мецаната, и за да прикрие дирите си, замитала ги с опашка. П. Проданов, С, 122.
5. Прен. Заличавам, отстранявам уличаващи следи за нещо (злоупотреба, престъпление и под.). – Щом оставим следа, трябва да я замитаме. Я си представи, че джандарите подушат нещо и довтасат. Д. Киров, ТАГ [еа]. Бях обвинен, преди още да съм избран за председател на съюза, че съм щял да замитам следи. Д, 2014, бр. 265, 21.
6. Прен. Съзнателно прикривам, оставям без внимание или решение нещо, обикн. сложен, създаващ неприятности проблем. Категорично искам да заявя, че нашата цел не е да замитаме следи или да прикриваме някого, а да разгледаме и изясним всички аспекти на казуса. Вид., 2012, бр. 43, 3. Да има различия, е нормално, а когато има проблеми, трябва да се стараем да ги решаваме, а не да ги замитаме. Ехо, 2018, бр. 6, 8. замитам се, замета се страд.
◊ Замитам / замета боклука (праха) под килима. Разг. Прикривам някаква слабост, някакъв недостатък, нещо нередно. Реакциите и енергията на госта днес невинаги се оказват позитивни за нас и за нашия дом, затова ние доста често се чувстваме уязвими пред него и се стараем да замитаме праха под килима (и в прекия, и в преносния смисъл) и да крием петното на стената с картина, когато той предстои да влезе в нашата къща. Бела, 2013, кн. 11, 58. Замитам / замета в ъгъла нещо. Разг. Пренебрегвам, не обръщам достатъчно внимание на нещо. А спортът може да произведе още значими люде, които да не са обременени от политика или бизнес и да са обичани от всички. Затова не бива да замитаме в ъгъла нищо по отношение на отношението ни към този сектор. Д, 2016, бр. 42, 8. Замитам / замета под килима нещо. Разг. Съзнателно прикривам, оставям без внимание или решение нещо, обикн. сложен, създаващ неприятности проблем; замитам2. Ще обновим стратегическите партньорства, ще решаваме отворените въпроси със съседите и ги призовавам на диалог, за да престанем да замитаме под килима тези въпроси. Земя, 2015, бр. 13 [еа].
ЗАМЍТАМ3, -аш, несв.; замèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. замèтнат, св., прех. Диал. Замятам2. С единия крак той все замиташе, като че коси с коса. Й. Радичков, СР, 80. замитам се, заметна се страд. и възвр.