ЗАМК, зàмкът, зàмка, мн. няма, м. 1. Остар. Клей, растителна смола. За пиене да са дава топличко на болния от попарен липов цвят сока с малко шекер, сок от обиварен ориз, вода с малко замк. Ив. Богоров, СЛ, 36. Нека престане да пие вода или във водата да тури малко замк и от тази вода да сръбнува по малко. Лет., 1872, 155. // Растителната смола арабска гума; губи арабикум. В оазите еднички знатни дръвя са палмите (фурми) и един вид акации (салкъми), които дават аравийския текъл (замк). Ив. Момчилов, МПЗ, 59. Замк или гуми арабика. Кога кашлят много, или кога се появи с храчките кръв, дават на болните да лижат замк и да му гълтат сока, който става от слюнките и замка. СбНУ III, 46.
2. Спец. Лепило от размита смола. Арабската гума или замк, също черешовият клей са обратими лепила, главно за хартия. Н. Николов, М, 346.
– От араб. през тур. zamk.