ЗАМЛА̀ТВАМ, -аш, несв.; замлàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да млатя, да удрям, да бия. С лявата ръка здраво го хвана за яката откъм врата. А с бича в дясната яростно го замлати. Т. Харманджиев, КЕД, 93. Не всекиму е по силата да вдигне най-тежкия чук и да замлати с него така по наковалнята, че самата тя да зачервенее. Г. Манов, КД, 31. По едно време слушам: „думмм, думмм, думмм-думмм“ – замлатиха два тъпана от Лъкавица нагоре. Н. Хайтов, ДР, 158. „И при нас по небето се явяват облаци, буря настане, градушка замлати, па се изчисти, изясни се.“ Кр. Григоров, ПЧ, 54. замлатвам се, замлатя се страд., възвр. и взаим. Едър шоп: – Чакай, каем, да видим гражданството как се бият! Шопът: – И двоицата се замлатиха изведнажки. Хр. Смирненски, Съч. III, 10. От яд се замлати с пръчката.