ЗАМÒЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Богаташ. В скоро време чрез лихварство той заплете в мрежите си земеделското население в околните села и търговската класа в Карлово и Бяла Черква, които се озоваха във финансиална зависимост от предприемчивия и съобразителен заможник. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 32.