ЗАМÒЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки. Умал. от заможен1; който е сравнително заможен. Перущица я отървало това, че помаците още не били изпечени обирници. Разпилели се те нагоре-надолу, други уловили да тършуват съвсем изтънко, да бият по-заможничките селяни за пари. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 425-426. Първата му жена беше от съседното село. Беше единствено дете на заможничък човек. Б. Несторов, СР, 7.
– Друга (остар.) форма: замòжничек.