ЗАМÒКРЯМ, -яш, несв.; замòкря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане мокро; намокрям. замокрям се, замокря се страд. Стената се замокри от постоянната влага.
ЗАМÒКРЯМ СЕ несв.; замòкря се св., непрех. Ставам мокър; намокрям се. Коравите шепи загалиха посърналото лице на дъщеря му и се замокриха в нейните сълзи, които рукнаха из един път. Ст. Чилингиров, ПЖ, 136.