ЗАМОМУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Започна да момувам; замомея, замомея се. Той я знаеше от преди, беше я виждал, когато се готвеше да замомува, но тогава не му се видя да е толкова гиздава. Г. Караславов, ОХ II, 43. Скоро проточи ръст, напери рамене, отпусна коси до поли и замомува: по седенките седеше налице; първа подхващаше тя песните, първа се ловеше на хоро. А. Страшимиров, А, 20.
ЗАМОМУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Разг. Замомувам, замомея, замомея се. Дядо господ му продължи дните, та дочака унучката му да се замомува. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8.