ЗАМОМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; замомèя, -èеш, мин. св. замомя̀х, прич. мин. св. деят. замомя̀л, -а, -о, мн. замомèли, св., непрех. Разг. Замомявам се. Дъщерята на съседите замомя още на 16 години. Δ Отдавна е замомяла, но късмет не ѝ излиза.
ЗАМОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; замомèя се св., непрех. Разг. Започвам да се момея; замомявам1. Преди тя да се замомее, невярна болежка притвори зениците му за светлината и за хубостта на божия свят, затова не я знаеше израснала. М. Смилова, ДСВ, 89. Беше се замомяла рано, защото ергените я забелязаха още докато ходеше в последните класове на основното училище. Г. Мишев, М, 262. Огледа се добре ли изглежда за през града и тогава тръгнаха. Това беше навик у нея още откак се замомя. Ст. Даскалов, СД, 246. – Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, навремето. Аз бях по-малка, що се бях замомяла, ама го добре помня. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44.
ЗАМОМЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; замомя̀, -ѝш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Помагам, насочвам момиче да се чувства мома, да навлезе в моминство. Но от тая зима майка ѝ започна да я замомява, кичеше я с разни дрънкулки и я обличаше в най-новите ѝ дрехи. Х. Русев, ПЗ, 93. замомявам се, замомя се страд.
ЗАМОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; замомя̀ се св., непрех. Разг. Ставам мома или се държа като мома за женене. По-голямата девойка Милка леко се поусмихваше. А по-малката, току-що замомила се шестнайсетгодишна девойка, цялата сияеше. Кр. Григоров, Р, 14. След като Емине отиде с Ариф, тя се почувства по-голяма, замоми се. Б. Несторов, АР, 278. Ето Божана отсреща, единствената щерка на Климе Бенков, едва-що се е замомила, но отсега още се топи за Лазара. Д. Талев, ЖС, 196. Мита е още малка. Едвам сега майци отмяна на ръце да стане, прикя да си изтъче, а като се замоми, и момците ще вземат да обикалят край дядови Милкови. П. Тодоров, И I, 14.