ЗАМОРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от заморявам3 и от заморявам се. От заморяването в дясната гръд почна остро да го пробожда старият плеврит. П. Вежинов, ВР, 267. Из розовите ѝ устни изскачаше на прекъслеци от заморяването весел и безгрижен смях. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)