ЗАМОЧУРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замочу̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Обикн. за река, езеро и под. – при постоянно наводняване превръщам залятата местност в мочурище. Където и да се посели торфеният мъх прави това място влажно, както се казва, замочурява го. БТН V и VI кл (превод), 175. Реката бе замочурила низината. замочурявам се, замочуря се страд.
ЗАМОЧУРЯ̀ВАМ СЕ несв.; замочу̀ря се св., непрех. За земна площ, местност – ставам мочурище. Местността се бе замочурила от многото подпочвени води.