ЗА̀МОЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Заможен1. Имотът само тогава е истинска благословия за една земя, само тогава я повдига и прави по-честита и по-замощна, когато извира из труда. Лет., 1874, 167.
2. Силен. – Мъчнотиите ся създават, за да ги обори чловек; посрещнете ли ги няколко пъти, ви щете ся завземете вече и щете станете замощни. Й. Груев, СП (превод), 276.
3. Годен, способен. То [възпитанието] трябува да мери да ни разтвори и разширочи ума, да ни нагоди и стори замощни за полезен и пръгав труд в работата си. Й. Груев, СП (превод), 253.