ЗАМРАЧА̀ВАМ, -аш, несв.; замрачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане мрачно, тъмно; затъмнявам1, помрачавам. Тъмни облаци от пясък / замрачиха слънчов зрак. Ив. Вазов, Съч. IV, 179. Та си зе книга сановника / .., / лепа сий сънки разказала: / – Фала, рече, царице Елено, / ща слънце на небе замрачи, / това ни са царство привършило! Нар. пес., СбНУ XVIII, 269. // Покривам с мрак. В стаята беше почти тъмно: намусеният зимен ден беше замрачил всичко. Г. Райчев, ЗК, 185. ● Нар.-поет. Обикн. мрак <ме> замрачи. Стана майка си послуша, / взела е вила на рамо. / До пладне брала и пяла, / от пладне купа заклала, / мрак я замрачи на купа. Нар. пес., СбВСт, 84. Бог да убиет твоята майка! / Що ми те пущи доцкна на гости, / доцкна на гости со невестата; / сънце те зайде во ливагето, / мрак те замрачи долу под село. Нар. пес., СбБрМ, 508.
2. Прен. Правя да стане мрачен, тъжен; помрачавам. Дълбока тъга замрачи лицето му. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. Възпоминанието за Огнянова замрачи всички лица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 42.
3. Диал. Правя да свети по-слабо, намалявам светлината на небесно тяло. Светоной слънце на небо замрачи. СбНУ XLIII, 259.
4. Безл. замрачава, замрачи. Става мрачно, тъмно; притъмнява, замрачава се. Навън замрачава.
ЗАМРАЧА̀ВАМ СЕ несв.; замрачà се св., непрех. 1. Ставам тъмен, мрачен; притъмнявам, смрачавам се. Небето надвечер се замрачи и страшна буря избухна със силен дъжд, със светкавици. Ив. Вазов, Съч. VIII, 155.
2. Безл. замрачава се, замрачи се. Става мрачно, притъмнява; замрачава. Що току се замрачи, слънцето си дойде дома. Нар. прик., СбНУ XIX, 30.
3. Прен. За лице, очи, поглед – ставам мрачен; помрачавам се. Докторовото лице се замрачаваше повече и повече; той остана замислен. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. „Той е бащата на Хюсеина, годеникът на Селима.“ Кърджали се отвърнал, но чело му се замрачило. Ст. Ботьов, К (превод), 146.