ЗАМРЪ̀ЗНАЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от замръзнал (в 1, 2, 6 и 7 знач.). В полярните страни на дълбочина до 100 и повече метра водата се намира в твърдо състояние (в лед). Такива са областите с многогодишна замръзналост. Ст. Бошев и др., ГГ, 63. Докато чака, Лора разглежда портретите: някакви безизразно ретуширани физиономии с оная изкуствена замръзналост в очите, в устата, в чертите на цялото лице, която бе характерна за фотографското изкуство на онова време. М. Кремен, РЯ, 611.
◊ Вечна замръзналост. Геогр. Природно явление в зоната на студения климат, при което почвата под повърхността е вечно замръзнала. – Това е [Якутия] земята на вечната замръзналост. Десет месеци зима с -60 градуса и само два месеца лято: – юли и август. К. Кюлявков, СПП, 80. Климат на вечната замръзналост. Този климат се среща в арктичните и антарктичните ледени плата и се характеризира със средна януарска температура -40 градуса, -50 градуса. П. Боянов, П, 72.