ЗАМРЪ̀КВА несв.; замръ̀кне, мин. св. замръ̀кна, св., безл. Разг. Започва да мръква; свечерява се. Навън замръква. Δ Ще се върнем вкъщи, когато замръкне.
ЗАМРЪ̀КВА СЕ несв.; замръ̀кне се св., безл. Остар. и диал. Замръква. Бе се замръкнало и нощно време не искаха да си развалят спокойствието; задоволиха се да ме уверят, че на следующия ден ще бъда освободен. БЗ, 1891, бр. 271 [еа].