ЗАМРЪ̀ЧКВАМ, -аш, несв.; замръ̀чкам, -аш, св., прех. Диал. 1. Заличавам, задрасквам рисунка или нещо изписано. Семейната фотография лепнеше върху дебел картон. И никакъв надпис, никаква дата, само в долния ляв ъгъл личеше замръчкана от времето емблемка: „Фото Крюгер и сие“. Р. Сугарев, СС, 10. Замръчка ми писмото. Н. Геров, РБЯ II, 94.

2. Прен. Правя нещо да остане скрито, незабелязано; замъглявам. Някой извади ли хилядите прекратени поради изтекла давност преписки на прокуратурата? Хиляди, хиляди! И всичките са свързани с определени магистрати. Това стана ясно миналата година. Някой проследи ли го? Защо замръчкваме този случай? Преса, 2012, бр. 190 [еа]. замръчквам се, замръчкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)