ЗАМУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; замучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да муча. Слушаш до себе си, че излае сърдито овчарско псе, замучи бивол, заблее яре. Ив. Вазов, Съч. XV, 111. Замучаха, зареваха и заблеяха животните. А. Дончев, ВР, 190. Животните усетиха някакъв страх и взеха да се лутат насам-натам. Воловете замучаха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 74. Плитките ѝ, усукани около врата ми, започнаха да ме душат. Замучах като говедо, замятах се. Н. Хайтов, ШГ, 278.