ЗАМЪГЛÈНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Настъпване на неяснота в зрението, на затруднение във виждането; замъгляване. Противоп. проясняване, прояснение. 25 нива на компенсации. Най-ниското е първо. В тази категория попадат например временно душевно разстройство, продължаващо повече от шест седмици, временна глухота, временно замъгление или удвояване на образа. Банк., 2008, бр. 3 [еа]. Замъгление на зрението при повишение на очното налягане.
2. Прен. Настъпване на неяснота в съзнанието, в разума, неосъзнаване, неразбиране на нещата; замъгляване. Противоп. проясняване, прояснение, просветление. Дъждът плющял по плочника, а главата му се въртяла в опиумно замъгление, затова дори не чул приближаването на човека, който го изненадал отзад. И. Василева, ЛД (превод) [еа]. Това, което го извади от замъглението му след невъобразимия шок, бе миризмата откъм основния корпус на компютъра. Ем. Икономов и др., ИБ (превод) [еа]. Замъгление на съзнанието.