ЗАМЪГЛÈНО нареч. Книж. 1. Неясно, с неясни очертания, като в мъгла. Тя [къпещата се] е изписана преливно и замъглено по реноарски. Б. Райнов, ГН, 167. Замъглено като далечен спомен виждаше обърнатата кратунка, едва дочуваше, че доизтичваше водата. М. Яворски, ХСП, 280. Виждам замъглено.
2. Прен. Неясно, смътно, неопределено; завоалирано. Един такъв художник схваща това, което е по-лесно за схващане, като се домогва да го изрази колкото се може по-замъглено и да му придаде вид на нещо многозначещо. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 91.
– Друга (диал.) форма: замъ̀глено.