ЗАМЪГЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замъгля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За мъгла, пара, прах и под. – покривам или изпълвам нещо и го правя неясно или почти невидимо. Гъст миризлив дим изпълни селото, смеси се с дима от пожарите на Балкана и замъгли цялата околност. Й. Йовков, СЛ, 165-166. Тамяновият дим се закъдри нагоре. Бялото кадение замъгли малката килия. Ст. Загорчинов, ДП, 171. Черните пушеци се кълбяха към светлия диск на луната, замъгляваха я, но тя отново изплуваше над тях. П. Славински, ПЩ, 417. Замъглиха земята напукана / топли пари, и гръм я разтресе. Ив. Бурин, ПГ, 39. Прах се вдигна, прах замъгли / Балкана, / олелия – страх селото / обхвана. Ц. Церковски, Съч. II, 121.
2. Покривам или изпълвам нещо с дим, прах, мъгла и под. и го правя неясно или почти невидимо. С грухтение и квичение като циганска ордия замина тичешком цяло свинско стадо, което замъгли с прах целия път. Хр. Максимов, СбЗР, 19. Вятърът наведе върховете на тополите и замъгли небето. К. Петканов, ЗлЗ, 269. Във свойта черна ризница от лава, / сърдит край синьото море, един, / стърчи Везувий – мрачен изполин, / и с гъстък дим небето замъглява. Ив. Вазов, Съч. II, 129. „Отдалеко замаглете, / замаглете, запрашете, / да не види моя мака / кои друми че удара, / кои друми, кои пати!“ Нар. пес., СбНУ ХLV, 367.
3. Безл. замъглява, замъгли. Става мъгливо, спуска се мъгла; замъглява се. Навън замъглява. Δ Привечер по тези места замъглява.
4. Прен. За сълзи, влага и под. – като навлажнявам очи, поглед, преча да се вижда ясно, добре; премрежвам. – Сполай ти, Наско! – също така тихо отвърна Ивайло и лека влага замъгли погледа му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 428. Неудържимо вълнение души гърдите му, сълзи замъгляват очите му. Й. Йовков, ПК, 80. Джонко почервеня, позеленя, после пак почервеня и сълзи замъглиха страшния му сега поглед. А. Страшимиров, ЕД, 83. // Затруднявам гледането. Мила родна картинка! Един път ли си радвала душата ми, един път ли си замъглявала очите ми със сълзи. Елин Пелин, Съч. IV, 103-104. Студеният вятър развя полата ѝ, разбърка косите ѝ, после с остър вой помете снежинките в кръг и замъгли очите ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 105.
5. Рядко. Примижавам, притварям очи. Димка отначало замъгли очи, но на последното питане пребледня, гласът ѝ се схвана – тя отговори: – Учителството убива всичко! – и отиде при децата си. А. Страшимиров, К, 27-28.
6. Прен. Правя нещо да стане неясно или да стане скрито, незабелязано. „Към писателската си работа винаги съм се отнасял [Елин Пелин] сериозно, критически. Избягвам излишните подробности, които замъгляват основната идея.“ П. Тихолов, СбАСЕП, 226. „Синдикатът“ търси начини да прикрие и замъгли причините за сблъскването с министър-председателя. Т. Кюранов, АП, 145. Трябва да се има предвид, че при туморите настъпват отлагания на мазнини вторично, които замъгляват картината. Р. Райчев, НКД, 79-80. Ако самите сюжети са определяли посоката, в която е бил длъжен да работи авторът, той не е надминал рамките, които темите са изисквали за себе си, не ги е замъглил ни с един своеволен размах. К. Величков, ПССъч. VIII, 137-138. Мирясай, па да ся помолим богу, който ясни и замъглява! Той е всемилостив! Й. Груев, КН 4 (превод), 33.
7. Прен. Обикн. за чувство, преживяване и под. – преча да се видят, разберат и преценят реално, правилно нещата; обърквам, замътвам1, замрачавам, затъмнявам1, помрачавам1, потъмнявам2, помътнявам2. Противоп. избистрям, прояснявам. При всичкото му хладнокръвие имаше в живота му моменти, когато внезапно кипналите чувства замъгляваха разума и той бе способен да удари, да убие човека. Ем. Манов, ДСР, 144. Страстта към Сара е замъглила разсъдъка ти. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 166. Сега ракията вече замъгляваше ума му, и мъчно му беше и весело, свирнята на Великин го потапяше в някакво сладко блаженство. Й. Йовков, ЧКГ, 161. Страхът ме кара да върша това, което не искам да върша, разбърква, замъглява мислите ми, разклаща вярата ми. Д. Талев, ГЧ, 389. Помъчи се да тури ред в мислите си, но еднообразният шум на колелата замъгли представите му. К. Петканов, МЗК, 136. Изведнъж – нова мъка: Соня, Андрей и Янко убити. Ярост замъгляваше погледа му. М. Яворски, ПОББ, 31. замъглявам се, замъгля се страд. Когато при бойните сцени затрещели истински пушки и салонът се замъглил от барутния им дим, публиката от галерията шумно заликувала. П. Мирчев, К, 187. Всичките тия неразрешени въпроси гъмжеха в главицата на Сивушка. Скоро те се замъглиха от едно желание: как да е – но да узнае, какво бе това събрание. О. Василев, ДГ, 15. Разумът му се замъгли от алкохола.
ЗАМЪГЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; замъгля̀ се св., непрех. 1. Покривам се или се изпълвам с мъгла, дим, прах и се виждам неясно. Завяха ветровете на есента дъждовна, / на Витоша сурова замъгли се челото. Ив. Вазов, Съч. III, 72. Слънцето се замъгли. Задуха. М. Смилова, ДСВ, 233. Какво са се друми затемнили, / затемнили, още замъглили? – / Това са мои девет бракя! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 125. // Разш. Преставам да се виждам ясно, добре. Стаята постепенно притъмняваше, очертанията на предметите се замъгляваха, прозорецът тъмнееше и менеше цвят. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. Замъглеше ли се хоризонтът, всички бързаха да поставят под водосточните тръби големи съдове за вода. Д. Казасов, ВП, 66.
2. Безл. замъглява се, замъгли се. Става мъгливо, спуска се мъгла; замъглява. Бързаше, защото от опит знаеше, че по това време сутрин и вечер в долината се замъглява. ● Нар.-поет. В съчет. мъгла се замъгли. Что ми ся е мъгла замъглила, / из мъглата ситна роса пада, / из росата силен огън блъска. Н. Геров, РБЯ II, 95.
3. Обикн. за стъкло – ставам непрозрачен от влага или замърсяване; замътвам се. Зиме стъклата на прозорците често се замъгляват.
4. За очи, поглед, взор – преставам да виждам ясно, добре. Очите му се замъглиха. Зави му се свят и пак му прилоше. Елин Пелин, Съч. I, 148. Веднъж чух гласа на учителката: – Куни да излезе на таблата! Краката ми потрепераха, очите се замъглиха. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Очите ми често се замъгляват, явно трябва да помисля за очила.
5. Прен. За съзнание, разум и под. – преставам да разбирам и преценявам реално, правилно нещата; замътвам се, помрачавам се, потъмнявам1, помътнявам1. Противоп. избистрям се, прояснявам се. – Да, тя те позна – потвърди Борис. – И после съзнанието ѝ се замъгли отново... Това беше само мигновено просветление. Но тя не помни нищо... Все едно, че не те е видяла. Д. Димов, Т, 193. Виждаха го [цар Петър], навлякъл окъсана власеница, да пада по ледените плочи и да се моли дълго с плач и хлипане. Те се бояха да се не замъгли умът на царя и да не овладее бяс отчаяната душа. Н. Райнов, КЦ, 32. Мислите му се замъглиха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 23.