ЗАМЪ̀МРЯМ, -яш, несв.; замъ̀мря, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их и (остар.) -ах, св., прех. и непрех. Започвам да мъмря. Още когато заложи имота си срещу мерата, знаеше, че жена му ще се сърди. Ето, още не му е рекла „добре дошъл“, и замъмри. К. Петканов, СВ, 98. Веднаж селяните видяха учудени, че те тръгват заедно с файтон за Шумен... Замъмраха, завъсиха се. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 101. – Не знам, не съм знаял – замъмра той и звънчетата запяха на краката му. Елин Пелин, Съч. IV, 43. Те се доближиха до него и като паднаха на колене, взеха да му целуват расото. – Станете, станете християни – замъмра ги Теодосий и се наведе да ги вдига. Ст. Загорчинов, ДП, 194. Значи, дядо позна! Изтръпнах и плахо заочаквах да ми каже нещо, да ме замъмри, да ми удари плесница, но не стана тъй. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 91.