ЗАМЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; замъ̀нкам, -аш, св., прех. Започвам да мънкам. Елена се стресна. Скочи мигом на крака и застана цялата побеляла от смущение пред Елисавета. – Ами такова... не виждаш ли... чета... – замънка объркано тя. Г. Русафов, ИТБД, 83. Не бях обмислила още какво да кажа и замънках: – Бихте ли ми казали ще бъдат ли приети резервите? Ст. Христозов, ДТСВ, 126. – Искам да кажа това де, Ивайло – замънка Дамян, но нещо определено не каза. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 95. Роднините взеха да пристъпват от крак на крак, замънкаха нещо. П. Незнакомов, БЧ, 138. замънквам се, замънкам се страд.