ЗАМЪ̀РДВАМ, -аш, несв.; замъ̀рдам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да мърдам. По едно време Марин неспокойно замърда на седалището. М. Марчевски, ТС, 19. Те отново зашумяха, замърдаха и много глави се обърнаха назад към посоката, отдето идеше гласът. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 23. Нагазил до колене в снега, коларят замърда смутено заскрежените си вежди. Ив. Планински, БС, 18. Кольо протегна ръка и замърда пръсти. – Ще ни посвириш ли? – попита го Палюнката. К. Петканов, П, 130. Лодката замърда и се залюшка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 88. замърдвам се, замърдам се страд.
ЗАМЪ̀РДВАМ СЕ несв.; замъ̀рдам се св., непрех. Започвам да се мърдам; замърдвам. Лявото ухо на Дакито се замърда. Ив. Вазов, Съч. VII, 46. Тълпата се замърда безпокойно и обърна очи към там. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 181.