ЗАМЪ̀РЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замърля1 като прил. Диал. Замърлян1. За начина на гледането на придобитите приплоди от тия кочове, които се използуват главно заради техните кожи (астрахански кожи), ще се раздадат на стопаните на замърлените овци особни наставления. Плов., 1903, бр. 1221, 3.

ЗАМЪ̀РЛЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замърля2 като прил. Разг. Замърлян2. Замърлена дреха. Замърлен прозорец.


Източник: Речник на българския език (онлайн)