ЗАМЪРМÒРВАМ, -аш, несв.; замърмòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да мърморя. Той мислеше за сина си, та не се стърпя и замърмори: – Бре кучият му син... Дошъл си, дошъл си, а дом няма... От мината – в кръчмата... Б. Несторов, АР, 110. Бабата замърмори: – Проклет човек! Не дава на сиротинките да си хапнат хлебец. Г. Белев, ПЕМ, 116. Голям Борован замърмори недоволен и начумерен: – А защо е пък това сега? Нали щяхме да се бием със стражарите? Д. Ангелов, ЖС, 250. Щом дядо му се извърна, човекът с докторите се смръщи и замърмори нещо под носа си. О. Василев, ЖБ, 82. замърморвам се, замърморя се страд.