ЗАМЪРСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замърся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане мръсно, като го покривам или изпълвам с нечистотии, прах, дим и под. Кошарата за овцете, кочината за прасето и кокошарника Пинтеза беше построил още навремето в градината, защото не искаше добитъкът да минава през двора и да го замърсява. И. Петров, НЛ, 93. При отстъплението си те горяха посевите, грабеха или убиваха добитъка, замърсяваха кладенците. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 424. Отиваше и да почисти къщата, също и около нея от довеяни от вятъра прогнили листа и клонки. Защо да се руши и замърсява, боже, това човешко жилище. Д. Талев, С II, 248. Δ Внимавай да не замърсиш раната.
2. Правя въздух, почва, вода, околна среда да се изпълват с вредни за здравето вещества или газове. Заводските комини, макар да отвеждат газовете в по-горните слоеве на атмосферата, замърсяват въздуха на града. Δ Изгорелите газове на автомобилите замърсяват околната среда. // Повишавам шума във въздушното пространство над определено равнище, което вреди на здравето, затруднява телекомуникацията и др. Замърсявам ефира.
3. Прен. В съчет. с език. Нарушавам нормите или националната самобитност, чистотата на книжовния език. – Какво е това „шибучица“? Защо не му кажеш „пръчка“, ами замърсяваш езика му с такива думи? Н. Хайтов, ДР, 57.
4. Прен. Рядко. Осквернявам нещо, нарушавам светостта, чистотата му. Царят е намислил с огън да запази неопетнено името на черквата, а мене ми се чини, че с кладите ще замърси престолната, ще охули чистото име на страната ни. М. Смилова, ДСВ, 232. замърсявам се, замърся се I. Страд. от замърсявам. От дишането на двамата затворника въздухът се замърси много. Първи го усети мишокът. П. Бобев, ГЕ, 43. В района на голяма София реката се замърсява от вливането на множество фабрични и отпадъчни води, както и от канализационните води на столицата и предградията ѝ. Б. Русев, ЖНР, 47. II. Възвр. и взаим. от замърсявам в 1 знач. При работа често се замърсявам. Δ Като се пипаха, децата се замърсяваха с нечистите ръце.
ЗАМЪРСЯ̀ВАМ СЕ несв.; замърся̀ се св., непрех. 1. Ставам мръсен, като се покривам или изпълвам с нечистотии, прах, дим и под. Кожата [при гъбичното заболяване] между пръстите се замърсява, явяват се малки мехурчета и подмокряне с лошо миришеща секреция. РД, 1966, бр. 247, 2. Тук много хора пушиха. Въздухът се замърси.
2. Прен. За език – изпълвам се с ненужни чужди, диалектни или жаргонни думи, които нарушават книжовните норми или националната самобитност. Често се пише, че езикът ни доста се е замърсил в последните десетилетия, особено в областта на терминологията.