ЗАМЪРСЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замърсявам и от замърсявам се. Току-що остриганата от овцете вълна обикновено трудно се изпира от мазнините и замърсяванията. К, 1963, кн. 7, 44. У нас съществуват строги разпоредби и закони срещу замърсяването на водите. Биол. IХ кл, 1981, 65. Учениците измерват замърсяването на почвата. ПЗ, 1981, кн. 10, 35. Професор Джинсън твърди, че ако замърсяването на околната среда продължава в същия темп, в края на века, сиреч в 2000 година, върху Земята ще настъпи топлинен удар. Г. Джагаров, ТМЗ, 182. Замърсяване на атмосферата. Шумово замърсяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)