ЗАМЪ̀ТВАМ1, -аш, несв.; замъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо (течност, стъкло и под.) да стане мътно, непрозрачно; размътвам, помътнявам2. Прозорците бяха замътени от здрача, оросени от ситния дъждец. Х. Русев, ПЗ, 122. Замътихме извора, когато загребвахме вода с канчетата.
2. В съчет. с очи, поглед. За болка, силно чувство – правя мътен, без блясък и жизненост, правя безжизнен (очи, поглед); размътвам, замъглявам, помрачавам1. Противоп. избистрям, прояснявам. За кой ли път съмнението замътваше погледа на бащата, караше да трепери ръката, която стотици пъти бе водила сигурно хирургическия нож по тясната нишка, що дели живота от смъртта, без да я прекъсне. ВН, 1959, бр. 2477, 4. А раните гангренясваха. Навремени треска нахлуваше в тялото на Панчо, замътваше чистия му поглед и караше устата безмилостно да шепне. К. Константинов, НДД, 150.
3. Прен. В съчет. с ум, съзнание и под. За физическо неразположение, силно чувство и под. – лишавам от възможността за реална преценка на нещата; замъглявам, замрачавам, затъмнявам1, помрачавам1, потъмнявам2, помътнявам2. Противоп. избистрям, прояснявам. Лудостта замъти ума му. Δ Гневът замъти мозъка ѝ. замътвам се, замътя се страд. Водата се замъти от ударите на конските копита.
ЗАМЪ̀ТВАМ СЕ несв.; замъ̀тя се св., непрех. 1. За течност, стъкло и под. – ставам мътен, непрозрачен; размътвам се, потъмнявам1, помътнявам1. Противоп. избистрям се. Панорамата съвсем се повредила и едното стъкло се замътило. Ив. Вазов, Съч. IХ, 128.
2. За очи, поглед и под. – ставам мътен, без блясък и жизненост, ставам безжизнен; замрачавам се, помрачавам се, потъмнявам1, замъглявам се, помрачавам се, помътнявам1. Противоп. избистрям се, прояснявам се.
3. Прен. За ум, мисъл, съзнание – преставам да разбирам и преценявам реално, правилно нещата от действителността; замъглявам се, помрачавам се, потъмнявам1, помътнявам1. Противоп. избистрям се, прояснявам се. Черни дни свиха гнездо в дома на Караколювците. Замъти им се умът. М. Яворски, ХСП, 92.
ЗАМЪ̀ТВАМ2, -аш, несв.; замъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За птица – започвам да мътя яйца. Заправят си [лястовиците] здраво и яко гнездо и там замътват своите яйчица. Д. Войников, РС, 70. По това, че рано замътиха кокошките, очакваше богата реколта от земята и благополучие за стопанството.
2. Прен. Разг. Ирон. Започвам да подготвям, да замислям нещо. Замътили са нещо политиците, ама ние сме хора занаятчии. Ние в политиката не се бъркаме. П. Здравков, НД, 57. Писмата му, ако и не злонамерени, дадоха първия сигнал за охулването на Габровската община и замътиха разстройството на Габровското училище. П. Р. Славейков, ГУ, 44-45. замътвам се, замътя се страд.
ЗАМЪ̀ТВАМ СЕ несв.; замъ̀тя се св., непрех. Прен. Разг. Ирон. Започвам да се мътя, да се подготвям за осъществяването, решаването на нещо. Нашият черковен въпрос са е замътил пак и замътил са е дотолкова, щото султанските фермане и правителствените берате щат да потънат в него и щат да останат без никакво последствие. С, 1872, бр. 46, 367. – От нулата на гърко-българските работи чуваме, че са замътило в Атина един български вестник. Ако наистина са измъти, ще речем, че е станало 8 чудо на света. Г, 1863, бр. 2, 12.