ЗА̀МЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от замък. Виконтът се видял принуден да припише на младото семейство малко замъче в другия край на гората край Тулон. Д. Шумналиев, ВР [еа]. Фирмата строи по бреговете на уралските реки мънички замъчета.
