ЗАМЯ̀КВАМ, -аш, несв.; замя̀кам, -аш, св., непрех. Простонар. Започвам да мякам1; замяуквам. Нане Вуте, озверен, пристъпи тихо, посегна с косматата си ръка, хвана котката за шията и я вдигна. Задърпа се животното, замяка. Елин Пелин, Съч. IV, 245. Михал замяка като котка в затвора, за да подплаши изобилните мишки там, и разсмя учениците и самия учител. Ив. Вазов, Съч. Х, 144. – Какъв ням? Как той замяка, когато го докопахме! Ив. Вазов, СбНУ II, 123. Работата като свършат, / Писа щом замяка, / на ръцете си я взема / малката ѝ кака. Чичо Стоян, ЧК, 56.