ЗАМЯУ̀КВАМ, -аш, несв.; замяу̀кам, -аш и замяу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да мяукам; замяквам. Някаква котка замяука продължително. Д. Калфов, Избр. разк., 89. – Мяуу! обади се Янко от леглото. – Мяуу! – придружи му, с по-дебел глас Стоянчо. Децата се закискаха, замяукаха. К. Петканов, ОБ, 31-32. Натъжената от самотност котка, усетила месото, замяука и се заплете в краката му. Ем. Станев, ИК I и II, 171.