ЗАНАВÈЖДАМ, -аш, св., прех. Започна да навеждам. Занавеждах клоните на храстите по пътя пред мене, за да не ми издерат лицето. занавеждам се страд.

ЗАНАВÈЖДАМ СЕ св., непрех. Започна да се навеждам. – Скоро ще ви направя зелник от коприва. И тя грабваше кошница, пъхаше ръка под дръжката ѝ и се занавеждаше край слоговете. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Клоните на дърветата се занавеждаха под напора на силния вятър.


Източник: Речник на българския език (онлайн)