ЗАНАДНЍЧВАМ, -аш, несв. (рядко); занаднѝчам, -аш, св., непрех. Започвам да надничам; занадзъртвам. Любопитни и озадачени, работниците се насъбраха, образуваха широк пръстен около колата и занадничаха един през друг. Д. Ангелов, ЖС, 96. Братя, етърви и дечурлига занадничаха в тъмното, учудени, изненадани и изплашени. Какво беше се случило? Г. Караславов, ОХ III, 408. Селските кучета лавнаха, тук-таме хлопнаха врати. Сънени мъже подаваха глави, жени занадничаха по вратниците. О. Василев, ЗЗ, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)