ЗАНАИЗСКА̀ЧАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да наизскачаме. По вратите на дюкяните занаизскачат оставилите работата си занаятчии. Ст. Чилингиров, ПЖ, 27. След свършването на занаятията, класът занаизскача навън.


Източник: Речник на българския език (онлайн)