ЗАНАЛЍВАМ, -аш, св., прех. Започна да наливам. Той ѝ подаде стомните да ги напълни. С лице към него, заналива водата и зачурулика от радост: – Скоро ли дойде? К. Петканов, СВ, 208. Най-сетне започна да я обладава една странна злоба към всички. Една угнетеност, която все повече заналива отрова в душата ѝ. Ст. Чилингиров, РК, 20. заналивам се страд. Оризищата ще се заналиват от водите на вадите.

ЗАНАЛЍВАМ СЕ св., непрех. Започна да се наливам. Той седна в кръчмата и се заналива с вино.


Източник: Речник на българския език (онлайн)