ЗАНАНА̀СЯМ, -яш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да нанасям1. Моята ярост бушуваше: аз вдигнах ръка и зананасях един след друг тежки удари: след няколко мига – той лежеше труп в краката ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 151. зананасям се страд.
ЗАНАНА̀СЯМ СЕ, св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се нанасям. Зананасяха се новодомците в жилищните блокове.