ЗАНАПРÈЖ нареч. Остар. и диал. Занапред; занапреде. Както съм работил, откак съм станал чиляк, тъй ще си работя и занапреж. Ст. Марков, ДБ, 55. – Даде бог да се видим пак, Детко. Пък що е било и що ще правим занапреж, ще има да говорим много утре. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 126. – „Таймс“, като си дава мнението как да са държи Англия занапреж, каза: „Англия няма право да са противи с въоръжена сила на Росия.“ НБ, 1876, бр. 51-52, 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)