ЗАНАСА̀М нареч. Разг. В посока към мястото, където се намира лицето, което говори; насам. Противоп. занатам, занататък, натам, нататък. Русия прави мобилизация на войските си в Бесарабия, а руски доброволци на грамади ишли занасам. Ив. Вазов, Съч. VI, 84. – Ще го накарам аз него и селото да напусне, та и да не помирисва вече занасам... Б. Обретенов, С, 119.