ЗАНАТЯ̀КВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да натяквам. Веднага след вечеря Младен облече новите си дрехи, застана на вратата и занатяква на Тодора, че е пипкава и че нарочно се бави, за да го ядоса. К. Петканов, БД, 163-164.
