ЗАНАХЛУ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да нахлуваме. Увлечени от големите цветни обявления по улиците, посетителите рано занахлуваха в пивницата „Червен рак“, дето щеше да се даде това любопитно зрелище. Ив. Вазов, Съч. Х, 105. Топъл вятър занахлува в долината.


Източник: Речник на българския език (онлайн)