ЗАНАЯТЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Занаятчия. Здравко бе занаятлия, единственият обущар в селото. Кр. Григоров, Н, 164. Не само секи турчин е натоварен с ножове и револвере, но и на занаятлиите е раздадено тия дни оръжие. НБ, 1876, бр. 22, 88.
– От тур. zanaatlɩ.