ЗАНАЯТЧЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от занаятчия (в 1 и 2 знач.); момче занаятчия. Много занаятчийчета, работници, чираци налегнати под грубия и тежкия свой занаят, още от младини изгубват веселостта си, радостните си настроения. УП, 1897, кн. 5 [еа].
